Родопската прегръдка на село Ковачевица
В топлия декември на отминалата вече 2016 година, посетих село Ковачевица, което е сгушено в Родопските планини, на около 240 км от София. Къщите са старинни, хората са малко, а планинските склонове се простират, докъдето ти стигне погледа. Всичко там е в миналото, за днешния ден могат да те подсетят само собствения ти ход, топлата храна и телевизора.
Сутрините са хладни, но към 10 часа вече е достатъчно приятно за разходка. Навън из селото вече са и местните. Много от тях се събират на чаша кафе или чай в единствената кафетерия.
По стените на каменните къщи, се спускат храсти, отупани със цвят през лятото. През зимата, те също са красиви и привличат като лакомства окото на туриста.
Когато обедното слънце е високо, то пуска лъчите си игриво между сенките на къщите и дърветата.
Всеки уикенд се организира местен пазар. Идеален момент за опознаване на родопския бит и култура. Продават се одяла, плетени чорапи, черги и други традиционни вещи.
Разходката ми продължава и виждам все по-интересни места. Вратите на дворовете, които пазят истории още от миналия век, се заключват с катинари, сякаш има кой да ги разбие. Повече тайнства са заключени в тези ключалки, отколкото хора са преминали през тях.
Чудесата на природата в Родопите винаги са били безкрайни. Непокътнатите вековни дървета, рисуват околността, сякаш е картина от някоя светска галерия.
Наоколо забелязах и един любопитен изследовател. Търсеше си място за отдих и след като го намери, започна да съзерцава околността редом с мен.
Приближаваше края на деня. Полузамръзналото ми лице, беше пленено от няколко красиви мига, които избрах да грабна от пейзажа. Природата разказваше сама.
Нежния воал на залязващото слънце, заля върховете на дърветата. Магията на този ден разцъфтя в златния му час. Идваше време за вечерен чай и равносметка.
