На запад в Драгоманското блато

Винаги има дестинации, които са не съвсем далеч, но не и много близо до мястото, където се намираме. Трябва ни само малко ентусиазъм и добра компания за следващите няколко часа. Така, с една неделна разходка, стигнах до далечния запад на страната. Мястото е Драгоманското блато, намиращо се на 40 км от София. Зимата все още разпростира студеното си одеяло по географските ни ширини, но там има от цветовете на есента, а слънцето пронизва папратта и ме подсеща, че идва пролетта.

Поемам по пътеката, а всеки поглед в дясно осветява очите ми. Струва ми се толкова интересна тази игра на светлината. Продължавам да пристъпвам смело напред.

Пътеката се вие, без да й се вижда края, а отдолу всичко е в лед. На хоризонта има само поле и небе.

Много е студено и леко замръзвам. Само слънцето надниква оттук-оттам, карайки ме да продължа да вървя още няколко метра, да се огледам, да съзерцавам.

Дълга е тази пътека. 10-15 минути и все има какво да запечаташ с поглед, или с камера. Нека да видим още.

Има река. Нямам идея откъде идва и накъде отива, но приляга идеално на гледката. Харесва ми. Чудато място е това.

Наоколо има и планина, която е скалиста. Всичко е сковано от студ, а цветовете говорят за живот. Преплетени със синьото небе, те сами ни оставят да напишем своята история. За мястото и за себе си.

#countryside #bulgaria #spring #fields #sunshining